ЛАТИФУ̀НДИЯ ж. 1. Истор. В древния Рим — огромни поземлени владения с ярко изразени черти на натурално стопанство, обработвани от роби, колони и други зависими и полузависими земеделци. Създадени били обширни латифундии, обработвани с робски труд. П. Цолов, Т, 26-27. Завоевателите [римляните] отнели обширни земи от траките и ги превърнали в латифундии. Много траки били откарани в Италия като роби. Ист. VII кл, 8. Масовото участие на робите във въстанието лишило за дълго време латифундиите от многобройна и евтина работна ръка. Ист. V кл, 132.
2. Книж. В ново и най-ново време — обширни частнособственически поземлени владения, предимно с полуфеодални форми на експлоатация на труда. Става дума за демократичността па нашия селянин .. Че у нас никога не е имало плантации и латифундии. Ст. Поптонев, ОБЛ, 16. Доминго произхожда от безимотни селяни, ратаи, от човешкия добитък в латифундиите на херцог Алба. Д. Димов, ОД, 263.
— От лат. latifundium през нем. Latifundien.