ЛА̀ФАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който лесно дава обещания, които не изпълнява. Кара Хасан не можеше добре да се прикрива, .. В себе си той лесно се оправдаваше .. — нали е Кара Илан, а не някакъв лафаджия, който умее ловко да се крие зад думите. Д. Мантов, ХК, 93.