ЛА̀ФМУХАБЀТ м. Разг. Лек, забавен разговор. Беше тихо тук, .. — не плющяха карти, .., не се дигаше комарджийска глъчка, а сега, .., бяха стихнали и сладките лафмухабети. Д. Талев, ПК, 130.
— От тур. laf mohabet. — Друга форма: ла̀фмоабит.
