ЛА̀ФЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Простонар. Говоря, приказвам, разговарям с някого; лафувам. Суданецът започва на английски, тя клати глава. На немски? Тц. Може би френски тогава? Да, малко .. алжирецът плясва с ръце ето как ще си лафят по пътя. Д. Цончев, ЧС, 91.


Източник: Речник на българския език (онлайн)