ЛЕВИЧА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Представителите на левите политически партии, на левицата (в 3 знач.). Ако цялото левичарство с неговите бунтуващи идеи беше по някакъв магичен начин изтеглено из страната с пневматическа машина, реакцията все пак нямаше да намери твърда почва под краката си. Раб., 1931, бр. 1, 2. // Проява на човек с леви, прогресивни убеждения. Аз поради тая си слабост в такава смисъл, че съм мекушав, не съм се замесвал в левичарството, иначе левичаринът не ми е бил никога отвратителен... К. Георгиев, ВБ, 54.
2. Истор. Дребнобуржоазно течение в революционното движение на работническата класа, което при подем изпада в крайна революционност, а в период на отслабване на революционното движение е готово да ликвидира партията на пролетариата; левосектантство. // Проява на левосектант. Какво показва той [Кайряков] през тия напрегнати дни? Изостана ли в опашката или се отклони опасно встрани? Окръжният секретар каза: затъваш в левичарство. Има ли истина в това? А. Гуляшки, СВ, 215.
3. Рядко. Наклонност, способност на човек да си служи повече или по-добре с лявата ръка, отколкото с дясната; левачество. Противоп. деснячество. Впрочем, Вецки беше добър другар; всички го обичахме, но не съжалявахме слабостите на сложението му, левичарството му и туй извънредно благоразумие, което го показваше малодушен. Ч, 1875, бр. 2, 88.