ЛЀВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Лъвски. Засилва се и изведнъж прескача широкия окоп. Раковски е възхитен. — Това е левски скок! — извика той удивен и поздравява бъдещия апостол за тази му ловкост. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. — Наистина, .., мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да шътам и да върша тия работи, аз, дето едно време носех левското знаме. Ив. Вазов, Съч. VI, 16-17. Млади български юнаци / явяват се там, / на чела им левски знаци, / в очите им плам. Ив. Вазов, Съч. I, 24. Муле с левска кожа се покрило, / сплашва се светът пред туй страшило. Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 27. Младите момчета са са сражавале с левска решителност. З. Стоянов, ЗБВ I, 175.
ЛЀВСКИ. Остар. Нареч. от прил. левски; смело, мъжествено. Освен гореспоменатите юнаци, твърде левски са е борил и Георги Джелов и много други, действията на които е невъзможно да се опишат и предадат на българското потомство. З. Стоянов, ЗБВ II, 160. „Сберете юнашките си сили, братия мои, и полетете напред, за да докажем врагу и свету, че можем да са бием левски за свободата си!“ НБ, 1876, бр. 42, 164.