ЛЕГА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е законен, законосъобразен. Противоп. нелегален. — Портата могла да утвърди уставите и ако българският въпрос не бил повдигнат официално, то легалният път за решаването му можел да се окаже вече затворен. Т. Жечев, БВ, 25. Личността на Драган Цанков изпъква твърде релефно между дейците на Възраждането, които търсят решение на българския въпрос по пътя на легалната борба. М. Арнаудов, БКД, 23. Работите с такъв злъчен язик ся не поправят. Ви напротив тряба да бъдете по-политични, тряба да влезите в борба чрез един по-легален път. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 86. Легални средства. Легални действия.
2. За партия, период, издание и под. — който е признат от закона, който е разрешен от закона. Повече от четири години в обстановката на нов революционен подем и развихрен терор той [в. „Ехо“], .. беше обичан, желан и търсен и често пъти укриван и тайно разпространяван като нелегален вестник, въпреки че беше формално легален. Пог., 1970, бр. 7, 3. Легален период. // Рядко. За човек — който не е преследван от. законите. Бай Дуко беше земеделец по политическа принадлежност. .. Срещи с него ние не правехме, изпращахме му бележки по легални хора, в които на неразбираем за странични хора текст му възлагахме задачи. Сл. Трънски, Н, 551. — Нелегален ли си? — Засега съм още легален... Ами ти откъде си? — ласкаво попита Анастаси. Ем. Станев, ИК I и II, 141.
3. Разш. За човек — който е уравновесен, с авторитет и такт, ползва се с уважението на хората; разбран, дипломатичен, благопристоен. — А с другите ... с истинските социалисти кои са? — попита нетърпеливо Тъкачев, .. — Те ли са истинските? — попита простодушно Киро. — Ние пък ги смятахме за дренки от един дол — все за социализъм бълнуват... Но широките са по-легални хора, с тях може да се работи. Г. Караславов, ОХ I, 51.
— От фр. legal, нем. legal или рус. легальный. — Π. Ρ. Славейков, Последното ми ходяние в София, 1883.