ЛЕГА̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Легло. Приказваха и похапнаха, / що бе ся случило, /а къщните приготвиха / за Ненча легало. „Хайде, Ненчо, да си легнеш.“ / Дядо Димо каза. Ц. Гинчев, ДТ, 106. „Мамо, довечера да си промените със баба легалото — ти легни на бабиното място, а тя да легне на твоето.“ И тя послушала сина си и си променила вечерта легалото със сваата си. Нар. прик., СбНУШ, 188. Той останал вечерта да преношчит край реката до дрейото [дървото]; а за да не го изейт нощта некой дзвер, се качил горе на дрейото и тамо мегю ветките си напраил легало, си легнал и си преспал. Нар. прик., СбКШ, 81. Либе Стояне, Стояне, / те стана девет години, / отка се с тебе везехме, / легало не промениме! / Да хайде, море Стояне, / легало да промениме. Нар. пес., СбНУ XLIII, 280.
2. Леговище. Неколко загари надушия нещо под една карпа (голема скала) и фатия много да лаат. Царот беше най-близо на тая страна .., търгна прао тамо да идет да видит, каков йе той лиот [звяр], що го не изтеруат загарите от легалото му. Нар. прик., СбНУ XIX, 63. „Леле вараи, люта змия! / .. / Дека да си, тука да си! Да си дойдеш у пещера, / у пещера на легало, / да се двама обидиме / кой йе юнак над юнаци, / кой йе ала над алите.“ Нар. пес., СбНУ II, 7-8.
3. Гнездо (Н. Геров, РБЯ).
4. Полог (Н. Геров, РБЯ).
5. Индив. Облегалка на стол. Берович се изправи и облегна едната ръка на легалото на стола. Ив. Вазов, Съч. IX, 160.
◊ Една овца — едно легало. Диал. Незадомен мъж, ерген. През море му (ѝ) легало. Във 2 и З л. Диал. Възклицание за изразяване на желание нещо или някой да е далеч от нас. „Та той [змеят] си е флязъл и той е така гърмял. Проклет да е. През море му легалото. Крушум му в уши.“ Нар. прик., СбНУ XLVIII, 38.