ЛЕГА̀Т м. 1. Духовно лице, извънреден пратеник на папата, който го представя или упражнява юрисдикция от негово име в страни, с които Ватиканът не е в дипломатически отношения. В заседанията на събора папските легати заклеймяват Фотий, че смятал земетресението не само от „волята божия“, а и като последица от движението на някои подпочвени води. Н. Драгова, KO, 170. Мокри до кости и кални до уши, българите пристигнали в солидния дом на папския легат. Т. Жечев, БВ, 127. Колко за въпроса за патриарх или митрополит [папата] отговори, че нищо не може да каже дотогава, доде не ся върнат легатите му и му разкажат за състоянието на християнството в България. Р. Каролев, УБЧИ, 11.
2. Титла на някои епископи в католическа църква.
3. Лице с такава титла. В Цариград са отворил униатски комитет от полски бежанци, под председателството на един полски легат. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 64.
4. Истор. В древния Рим — пратеник с политическа мисия, наместник на пълководец или управител на провинция. Това е откъс от периплуса (лоцията) на Ариан, който я съставил през 131 г. сл. н. е., обикаляйки Черно море като императорски легат. О, 1971, бр. 2, 3. Обикновено консулите били предводители на войските: втори след тях началници били легатите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 300. Красовият легат, .., сбил са със Спартака и бил разбит. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 334.
— От лат. legatus.