ЛЕГАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до легация, който се числи към легация. Редакторът се поклони като на легационен прием. Г. Караславов, Избр. съч. II, 343. — Ние тръгнахме с посланика и семейството му към Ламанш, .. Легационният иконом, който ни придружаваше, изчезна някъде. Сл. Боянов, СК, 207. Легационен съветник. Легационен секретар.