ЛЕГИОНЀР м. 1. Истор. Войник в Древния Рим; участник в легион (в 1 знач. ).
2. Истор. Доброволец в легия. Сега остава време за обучение и легионерите ревностно се заемат с изучаване на военното изкуство. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Дядото е македонец, някогашен легионер в Белград с Раковски и Левски. Н. Попфилипов, РЛ, 47.
3. Истор. Член на националистична военизирана организация у нас „Съюз на българските национални легиони“ (Легиона) преди 9. IX. 1944 г. Спасов беше водач на легионерите в гимназията и се гордееше със своята шайка. М. Марчевски, П, 137. Събираха се сведения от гимназиите, предприятията и селищата за това, кои от постъпилите в казармата са били ратници, легионери и членове на други .. организации. П. Илиев, ЛВ, 118.
4. Наемен войник от френския колониален корпус; наемник. Един батальон легионери, европейци и африканци, охранявали складовете. Ал. Гетман, ВС, 118.