ЛЕГЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. В съчет. със стомана, чугун. Към която (който) са прибавени чрез претопяване никел, хром, волфрам и др. елементи. Стоманата добива ценни технически качества, когато при добиването ѝ в мартеновите пещи се прибавят малки количества от някои метали като манган, никел, хром и др. Получават се специални или легирани стомани. Хим. VII кл, 1965, 64. Легираните чугуни се употребяват за отливането на машинни части, на които се поставят специални изисквания. Л. Калев, ВТЛ, 192. Механичните свойства на чугунените отливки се подобряват, ако в разтопения чугун се прибавят примеси от никел, хром, молибден, титан или отпадъци от качествени стомани. Такъв чугун се нарича легиран. Маш. IX кл, 13. Легирани сплави.