ЛЕГИТЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който има законно право; законосъобразен, законен. Те не само изказват своето „съчувствие“ към работниците, но и признават, че пролетариатът има свои „легитимни“ интереси, които трябва да се задоволяват. Г. Георгиев, Избр. пр, 228. Както се каза вече, негодуванието на всички честни българи срещу корупцията на стамболовисткия режим, .. — това легитимно възмущение на гражданите се проявяваше по всички начини. К. Константинов, ПИТ, 101. Всъщност началникът най-добре знаеше колко легитимен и принципиален беше бай Пондю по тези политически въпроси. Г. Караславов, Избр. съч. II, 212.
— От лат. legitimus през рус. легитимный.