ЛЀГИЯ ж. Истор. 1. Български отряд от доброволци, сформиран в Белград от Г. С. Раковски през 1862 г. с цел да се подготвят за бойни действия за освобождаването на отечеството ни от османците. Един скъп наш другар беше останал в Панагюрище, Соколов, който е бил в Белградската легия и на военните знания на когото ние се отдавахме с безгранична вяра. К. Величков, ПССъч. I, 132. Израз на революционизирането на народните маси са първата българска легия на Раковски от 600 бойци .., четите на Панайот Хитов и Филип Тотю .., втората българска легия. Лит. X кл. 96.
2. Всеки сформиран на чужда територия голям доброволчески отряд, който се подготвя за подпомагане на революционни и националноосвободителни движения; легион. — Щом Народният войвода е решил, че е нужна легия, а не малки чети, никой не може да ме убеди, че не е тъй! Ст. Дичев, ЗС I, 233. Съставляват са 6 легии, които са назначени по един даден знак да влязат в България и да подновят въстанието. НБ, 1876, бр. 57, 223. Известяват из Белград: пруският капитан Копер съставлява международна конническа легия. НБ, 1876, бр. 32,126. „Сърбският полковник Мак Ивер (родом ирландец), който е организирал тука на свои разноски една волентирска конническа легия, събра тия дни своите хора на едно място.“ НБ, 1876, бр. 24, 96. В Южна Русия са натъкмявала една доброволческа легия, която щяла да отиде на помощ на сърбите и черногорците. НБ, 1876, бр. 16, 64.
3. Военен отряд от наемници, действащ в колония; чуждестранен легион. Михаил Вазов бе буйна натура. В юношеските си години бе служил в Алжирия, в легията на чужденците. С. Радев, ССБ II, 120-121.
— Cpxp. legija.