ЛЕГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Обикн. в съчет. с нива. На която посевът (обикн. житна култура) е паднал на земята, полегнал, поради избуяване. Проклета да е Денкина майка, / че закарала Денка на нива, / нива да жъне, нива леглива, / нива край друма, нива в падина. Нар. пес., СбВСтТ, 257. Йованке u mu, Стоянке, / .. / Найдете, лели, жътваре, / .. / че ми е нива на пътя, / на пътя, на кръстопътя, / и ми е нива леглива. Нар. пес., СбВСтТ, 207. Дето орала Марга невеста, / то се родило нива леглива, / дето орала Маргина майкя, / то се родило тръне и гложе. Нар. пес., СбВСтТ, 217.