ЛЕГЛЍЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място в нива, засята с житна култура, където посевът е паднал, полегнал на земята поради силно избуяване. „Не щем ле, бако, да пеем / че ми е нива буренива, / а на средата леглище.“ Нар. пес., СбВСтТ, 231. Леглища стават винаги след дъжд. Δ На леглище е много трудно да се жъне.