ЛЕДЕНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Мъж, който прави и продава сладолед (ледено); сладоледаджия. Петко помисли малко и отсече: Право казваш, бай Коста то там от геврекчии, леденджии, кифладжии и какви ли не още човек не може да се обърне. Р, 1927, бр. 257, 1. Калайджията, .., геврекчията, леденджията, .. всеки си имаше свои определени думи и установени извиви и провиквания, с които предлагаше и хвалеше стоката си. П. Мирчев, СЗ, 83.


Източник: Речник на българския език (онлайн)