ЛЕДЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Саксийно цвете с дебели, наподобяващи кристали листа, покрити с мехурести власинки, което цъфти краткотрайно с красив бял цвят във формата на бяло топче; леденче, леденица2, ледена трева. Радостта е, мой ти брате, / като младичко момиче /, като пролет вов Русия, / като цвете ледениче. Л. Каравелов. Съч. I, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)