ЛЕДНЍЦА ж. 1. Яма, обикн. иззидана, в която се съхранява лед за лятото. Кога свият мразовете, мъкнат от реката сечен лед за бездънната ледница в двора на Йордан Даулов. Д. Бозаков, ДС, 48. Панделито имаше ледница, .. Зиме сечеше лед, напълваше ледницата. Ст. Мокрев, ЗИ, 141. Къщата беше студена като ледница и Васил Макама рече късо: — Добре де, ти запали камината. С. Северняк, ИРЕ, 249. Слизаме към голямата гробница на Атридите. .. Вън въздухът трепти от жега и блясък, по вътре е усойно, като в ледница и тъмно. К. Константинов, ПЗ, 210.
2. Прен. Много студено помещение, къща и др. Лесно е за онези, които зимно време стоят на топло, ..; нека ся научат какво нещо е да минуваш нощите си без свещ, без огън в една тъмна ледница; нека ся научат какво е да гледат децата си пребледнели, прегладнели, коченясали от студ. Π. Ρ. Славейков, ПЦ I (превод), 217.