ЛЀЕНЕ, мн. -ия, ср. Процес, при който с калъп се изработват предмети, форми, изделия или машинни части от разтопен метал, восък и др.; отливане. Леенето е един от най-разпространените начини за изработване на машинни части. Маш. IX кл, 195. Леенето е производствен процес, който се основава на възможността металите да се топят при нагряване и да се втвърдяват при охлаждане. Физ. VII кл, 62. Намерени са и следи, които говорят, че леенето на бронз е било познато на камерунските народи от най-стари времена. Л. Мелнишки, Кам., 3. Кокилно леене. Пресово леене. Центробежно леене. Леене под налягане.
◊ Леене с <газово> противоналягане. Техн. Специален метод за производство на метални отливки при осигуряване чрез пневматични устройства на налягане и противоналягане върху течния метал. Конструира [инженерът] предсрочно замисления от него електрически шкаф и пулт за машини за леене с противоналягане. О, 1971, бр. 7, 2.