ЛЕЖА̀НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от лежа (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Всяка сутрин Белчо ставаше, отърсваше се от сламата, облизваше си потръпналите от лежане места. Елин Пелин, Съч. II, 28. Играта на слънце е винаги за предпочитане пред лежането на слънце, тъй като, когато детето е право или седнало, се охлажда по-добре и се избягва претоплянето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 141. Йоградила висок чардак, / висок чардак, за сеядане, дебел дишек, за / лежане. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 98. — Нали ви казах, без болка и без лежане умря добрата жена, умря от старост. Т. Влайков, Съч. II, 299. Море, не ти се додеяло, / от болно лежане? / От лекове пиене? Нар. пес., Ст. Веркович НПМБ, 281. Те са се затъжили за родното слънце, .. тъй им е омръзнала дългата война, лежането в тесните наводнени окопи. Л. Стоянов, X, 78.