ЛЕЖКУ̀НЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Неодобр. Излежавам се, мързелувам. Жената се разшава под чергата. Изведнъж мъжът я сбута отдолу и викна: — Хайде, вдигай се, какво лежкуниш. Ат. Мандаджиев, ОШ, 22.
