ЛЀЗВИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Режещата част на хладно оръжие, брадва, нож и под. От време на време зидарят издигаше брадвичката, прекарваше палеца си по лезвието и отново се навеждаше пад точилото. Д. Спространов, С, 303. Другарите му го последваха — и те измъкнаха ножовете си и лезвията заблестяха в ръцете като светкавици. Д. Спространов, ОП, 253. ● Обр. Зад тоя мил гласец се чувствуваше студената острота на лезвие. И очите ѝ [на Фани] бяха много хладни и нетърпеливи. П. Вежинов, БГ, 151.
— Рус. лезвие.