ЛЕЗЀТ, само ед., м. Диал. Вкус, сладост. — Аз отрязах няколко крайщника, барем за децата, яжте го пресен, догде сте тука, той сега е за ядене, като се изцеди, изгубва си лезетя. Ц. Гинчев, ГК, 29. Не е ли лезетят, гозбата, що ухае на далечни страни, едно от две-трите неща, заради които струва да живееш? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 146. Ама зле ли е на този свят да поживееш с кеф? Без кеф нито доброто, пито злото имат лезет. Ем. Станев, А, 226.
— От араб. през тур. lezzet.