ЛЕЗЕТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Сладък, вкусен, приятен. — Месото им [на дроплите] е крехко и много лезетлия, ама се впущат да хапят. Ц. Гинчев, ГК, 221.
— От тур. lezzetli.
