ЛЀКАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Специалист с висше медицинско образование, който има право да лекува болни; доктор. Беше завършил медицина в Мюнхен при много добри професори и по всичко личеше, че не е лош лекар. П. Вежинов, ЗНН, 26. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е реда, чука му на гърдите. Т. Влайков, Съч. II, 55. Соколов беше домашен лекар на Марка и идеше да навиди Асенча. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Военен лекар. Главен лекар. Детски лекар. Лекуващ лекар. Кожен лекар. Очен лекар. Участъков лекар.
2. Разш. Лечител. Колцина хора имат дарба да наблюдават точно, могли биха да бъдат лекари и без да са учили лекарство. Лет., 1871, 150.
◊ Ветеринарен лекар. Специалист с висше медицинско образование, който лекува животни, обикн. домашни. Заедно с него дойде мъж с очила — ветеринарен лекар. Той прегледа внимателно болното куче и каза, че има пневмония. Ив. Планински, БС, 32. Младият ветеринарен лекар Бориславов отиваше сутрин в лечебницата, зиморничаво свит в студентското си пардесю. Ив. Венков, ХКН, 79.