ЛЕКОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е недостатъчно сериозен, смислен и задълбочен; повърхностен, лекичък, лек. Всеки дълбоко зароден и солидно аргументиран диспут изисква свръхинтелектуална енергия, която не може да бъде заместена от лековата сентенция. Ив. Спасов, БС, 101. Едните виждаха нещата в тяхната същност и не винаги имаха основание да се радват; душите на другите до най-дълбока старост си оставаха по юношески лековати и повърхностни. А. Наковски, МПП, 154. Лековато поведение. Лековато отношение.
2. Който се характеризира с не много добри качества, не е особено ценен. Нашите плетени гардероби, бюфети, шкафове и библиотеки не допаднаха на вкуса на покупателя. Намираше ги твърде лековати. Тарас, СГ, 101. Не закъсня и винцето, местен артикул, лековат.