ЛЕКОВА̀ТО. Нареч. от лековат (в 1 знач.); несериозно, повърхностно. Какво би казал едноногият сега на тази венчавка, когато някой някъде съзнателно, а друг от незнание и трети лековато пропущаха да си припомнят, че преди химна на увенчаването в брак свещениците бяха длъжни да изпеят увенчаването в звание по правото на наследство. Д. Добревски, БИ, 148-150. Отнесе се лековато към този тъй сериозен въпрос.