ЛЕКОВЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество, свойство на лековит; лечебност. Лековитостта на нашите минерални води е била известна добре и на хората от най-старо време, особено на римляните, които са използували това природно богатство в най-голяма мярка. Геол. IX кл, 95. Ако смарагдът поразява тъй приятно зрението ни и дори упражнява известна лековитост върху него, .., то човешката хубост действува с още по-голяма сила върху външната и вътрешната сетивност. М. Арнаудов, Г, 203. Минералната вода в Сапарева баня е с подчертани лечебни свойства. Нейната лековитост до голяма степен се дължи на голямото количество сероводород. М. Гловня и др., Р, 228. За тяхната уредба [на софийските бани] и особено за лековитостта им турският. пътешественик Евлия Челеби пише възторжени бележки. П. Делирадев, В, 147.