ЛЕКО̀ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Книга с общодостъпни сведения за лекуване на различни болести; сборник с рецепти за лекуване. Той така се увличаше, че често ставаше и записваше в своя лековник някой нов цяр, който излекувал няколко болести. Д. Немиров, Б, 205. Най-ценни извори за народната медицина от този период са народните лековници, .. Собственост на народни лечители, те били преписвани, разпространявани и предавани от поколение на поколение. 3, 1980, бр. 1, 23.