ЛЕКОКРЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Поет. Лекокрил. И когато притъмнеят висините ведросини / в теменужката прохлада на затишие и сън, / аз прехвъркам лекокрилен над полета и градини / и събирам боговете с миротворния си звън. Хр. Ясенов, Събр. пр, 56. Аз съм облак лекокрилен, облак бледен и прозрачен — / и люлея се запален от вечерните зари. Хр. Ясенов, Събр. пр, 63. Нека сън / лекокрилен / милва клепките ти. / Спи ми, / рожбичко мила, / спи, заспи, порасти. Хр. Радевски, П, 135.