ЛЕКОНРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на морална твърдост и принципност; лекомислие. Той [Апостол] беше чужд на своите 45 години. Толкова възрастен, а носеше леконравието и пъргавината на младеж. Д. Немиров, Б, 19. Виждаше едни дръзки очи и с небесен блясък, устни, които владееха изкуството на усмивките и обещанията и предизвикателно гъвкаво тяло, излъчващо пикантния аромат на леконравието. Л. Дилов, ПБД, 134. Възмущението и ожесточението, като не успяха да наранят дълбоко и завинаги Дамяна, дадоха път на подигравката и леконравието. К. Петканов, ДЧ, 388.