ЛЕКОУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Лекомислие. Лукавството им [на жените] често сполучва, защото сполитат мъже тщеславни, които те владеят и водят за носа толкози по-лесно, колкото тяхното остроумие е по-деятелно, а лекоумието на мъжете им — по-безразсъдно. Π. Ρ. Славейков, ПВЖ (превод), 44-45. Деянията на Симеона показват, че той въобще не е бил любител на кървопролития, нето е имал това, що го казват военно славолюбие, а никак пак това, що го думат лекоумие и суета. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 230. Доволно време той следвал да ся забавлява с лекоумието на хората. Ф. Велев, КГ (превод), 7.