ЛЀКТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с лектор и неговата работа. Лекторски опит. Лекторско съвещание. // Който е предназначен за лектори. Лекторски кабинет. Лекторско възнаграждение.

2. Който се състои от лектори. Лекторска група. Лекторско тяло. Лекторско бюро.

3. Разг. Като същ. лекторски мн. Парично възнаграждение на лектор за изнесена лекция, беседа или на учител за часове извън норматива. Този месец тя взе много лекторски. Наложи се да изнесе и лекциите на колегата си.


Източник: Речник на българския език (онлайн)