ЛЕКЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на петна, на лекета; мръсен, изцапан, лекьосан. Мъжът, облечен в лекяв сюртук над бяла колосана риза. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Бяло лице, калинке ле, лекяво не става, / чисто сребро, калинке ле, ръжда го не яде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 264.