ЛЕЛЀЙКА ж. Диал. Бебешка люлка. Тодора мина у гору зелену, / там е вързала люлкя лелейка, / у люлкю тури мужко детенце. Нар. пес., СбВСт, 771. Сви се сокол да го фане [гълъбенцето] / два ангела не дадоха: / — Ишу, ишу, сив соколе, / не е гълъб за ловене, / на е гълъб за гледанйе, / че го майкя лелеяла / у лелейка позлатена. Нар. пес., СбНУ XLIII, 510-511.
— Друга (диал.) форма: леля̀йка.