РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЛЀЛИЦА ж. Диал. Умал.-гальов. от леля¹. Остана Радка сираче, / .. / само си Радка имала, / лелица — бащи сестрица. Нар. пес., СбНУ XLIV, 249.

ЛЕЛЍЦА ж. Диал. Братова жена; буля, снаха.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Източник: Речник на българския език (онлайн)