ЛЀЛИЧКА ж. Умал.-гальов. от леля1, лелка1 (в 1 знач.). — Лельо Маринке, .. — Обаждам тu ce от мина Орлово гнездо. Мината гори, леличко! А. Каралийчев, СР, 113. На красивите изгледи, които се откриват пред любознателните очи на децата, не пречат нито саката на чичковците, нито полите на леличките. ВН, 1960, бр. 2856, 4. — Лельо ле, мила леличке, / нека си думат хората, / хората, ближни комшии, — / аз съм си гойна, кървена. Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. Детето се привърза към леличката и още след първата седмица в яслата престана да плаче.