ЛЀЛКА1, зват. лѐлко и лѐлче и (диал.) лѐлкьо, ж. 1. Умал.-гальов. от леля1; леличка. Недка, която бе позната в селото, .., бе останала със засадата. Другите две партизанки бяха обаче наобиколени от цял куп лелки и стрини, които с най-голямо любопитство разпитваха за живота ни в отряда. М. Гръбчева, ВИН, 348. Румени лелки пееха в хоровете, олисели мъже потрепваха тракийските хорца. А. Гуляшки, ЗР, 263. — Знаете ли как приспиват децата в яслите в нашия квартал. Едната от лелките се облича като звяр и ги плаши, за да заспят. ЖД, 1968, кн. 3, 18. — Лелкьо Петкано, Петкано, / да идеш, лельо Петкано, / на пусти Нови пазаре, / купи ми дреи свилени. Нар. пес., СбНУ XLIII, 519. Като слезнала [при реката] Калина, / тамо затече две баби, / едната беше тетка ю, / другата беше лелкя ю. Нар. пес., СбНУ XLIII, 309. // Галено обръщение на леля към дете. Радой: — Татко, леля Варвара ще ми разкаже една приказчща. Варвара: — Друг път, лелка. Ив. Кирилов, Ж, 87.
2. Диал. Сестрата на съпруга по отношение на съпругата; зълва, калинка. // Галено обръщение на снаха към зълва. Снашица си я миреше: — Мълчи ми, лелче, не плачи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 98.
ЛЀЛКА2 ж. Диал. 1. Кратуна.
2. Прен. Глава.
◊ Празна ми е лелката. Диал. Грубо. Глупав съм.
— Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.