ЛЕЛЯ̀ЙКА ж. Диал. Люлка. Си го кладе во злата леляйка, / и го зави во кумаш пелена, / и го пови со сърма повоя. Нар. пес., СбБрМ, 487.

— Друга (диал.) форма: лелèйка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)