ЛЀЛЯМ, -яш, мин. св. -ях, несв., прех. Диал. Люлея, лелея2 (в 1 знач.). Постигнала сирота вдоица, / постигнала едно мъжко дете, / .. / Си го кладе во злата леляйка, / .. / си го леля и песма му пеит. Нар. пес., СбБрМ, 57. лелям се страд. и възвр.
ЛЀЛЯМ СЕ несв., непрех. Люлея се, клатя се. Земята се лелят. Л. Димитров, СбМ, 149.
— Друга (диал.) форма: лю̀лям.