ЛЕНЍВО. Нареч. от ленив; мързеливо, отпуснато, бавно, мудно, едвам. Шествието се проточи лениво по слънчевите улици на града, като оставяше зад себе си облак от прах, наситен с противна, смесена миризма от труп, тамян и цветя. Д. Димов, Т, 299. Малката плодородна котловинка, през която лениво тече на големи кривули река, се нежи под хубавото юлско слънце и мълчи, мълчи. Елин Пелин, Съч. IV, 104. Пеньо се протяга лениво, бърка в пояса и дига бърдучето към устата си. Чудомир, Избр. пр, 5. В селата се връщаха стадата, кравите мучеха сито и лениво. П. Вежинов, НС, 176. Вълните сънливо / шептят, / платната лениво / шумят. К. Христов, ПВ, 14. Заптиите арнаути, .., продължавали да са излягат лениво около зданието на пашовия конак. З. Стоянов, ЗБВ I, 136.