ЛЕНЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на ленив; отпуснатост, мудност, мързел, леност. Останалите села, .., слабо ходеха на урните и предпочитаха кръчмите. На тая ленивост поп Кън разчиташе сега. Ив. Вазов, Съч. XXV, 128-129. Дара в сърдита поза чака край градинката пред университета. .. Хвана се като мокра мишка в капан, докато Звезделина си седи на уютно, разглежда списания, изтягайки се с котешка ленивост. Бл. Димитрова, Лав., 101-102. Уморени волове лежаха покорно пред колите, преживяха с тъпа ленивост и мятаха опашки. М. Грубешлиева, ПИУ, 107. Пази ся от гнуснавата ленивост, работи, ходи. Ч, 1871, кн. 13, 405. — Марийка е вече голяма и силна, а няма работа при вас. Тя така могла би да навикне и на ленивостта. М. Балабанов, ДБ (превод), 42.