ЛЀНТЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Ленив човек; мързеливец, ленивец. Хей, Ваньо, ставай, лентьо, стига! / .. / А Ваньо сънен се прозява. П. К. Яворов, Съч. I, 45.
