ЛЕПЀЖ, мн. няма, м. 1. Мазилка на стена, обикн. от вар, глина. Малката постройка сега беше празна, с изкъртен лепеж, с открехнати рамки на прозорците, а вратата въобще липсваше. В. Нешков, Н, 134. По градежа и по знаците върху червения лепеж тази постройка отговаря на постройките от Абоба и тя трябва да се разглежда само в свръзка с Мадарския конник. Р, 1926, бр. 207, 4. Кога забиваме гвозд (пирон) в стената, сипе ся кал от лепежа. Й. Груев, Φ (превод) 5.
2. Лепене. Въпреки бавното каране, на сто километра от Ню Йорк една от автомобилните гуми се спука. .. Като не можа да се справи [мисис Б.] с лепежа, прие любезността на една друга дама, която спря с колата си при нас и ни предложи съвършено нова вътрешна гума. Г. Белев, КВА, 208-209. Наоколо слагай мазилката прясна, / пролука за въздух и вход остави. / Те [рожбите] скоро ще хвръкнат, че бързо те раснат / и бързо лепежът със песен върви! Ал. Муратов, ХД, 125.