ЛЕПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от лепя като прил. Диал. За стена, сграда, плет и под. — който е измазан с глина; измазан. Зад дъбовата гора бяха чифлишките здания — от дъски и лепен плет. Ив. Вазов, Съч. XIV, 88.
