ЛЕПИДОДЀНДРОН м. Бот. Изчезнал дървовиден растителен род от семейство плаунови, с височина на видовете до 30 м, силно разклонена корона и дебели кореновидни образувания, който играе важна роля при образуване на въглищата. Lepidodendron. Карбонът се характеризира с развитието на споровите растения. Много разпространени по това време били грамадните плаунови растения лепидодендрони и сигиларии. Геол. VIII кл, 60. Днешните потомци на гигантските лепидодендрони едва достигат височина до 1 метър. Δ В Искърския пролом Своге, са намерени останки от лепидендрон.

— От гр. λεπΐς, -ίδος 'люспа' δένδρον 'дърво'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)