ЛЕПИДОЛЍТ м. Минер. Минерал, който се среща обикновено като еднослойна слюда в розов, бял или синкав цвят и се използва за получаване на литий и при производството на специални стъкла; литиева слюда. Този елемент [литий] беше намерен най-напред в 1930 год. от д-р Ф. Алисон от политехническия институт в Аубурн (Ню Йорк), в минералите лепидолит и полуцит. ПН, 1935, кн. 8-9, 144.
— От гр. λεπΐς 'люспа' + λΐϑος 'камък'.