ЛЕПЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има свойството да лепи; лепкав. Газим дълбока леплива кал. Й. Йовков, Разк. II, 151. Тия спомени ядосваха доктора .., както една упорита муха, .., или леплива паяжина, закачена на шапката ти. Ив. Вазов, Съч. IX, 78. В тях [одаите] нямаше оджак и огън, нищо, което да прогони гъстата, леплива влага. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 89. Вместо да зашиват раната или да си служат с кукички, те [лекарите] я „замазват“ с лепливо лекарство, приготвено от един вид смола. ВН, 1965, бр. 2483, 4. Момичетата плюеха лепливото горчиво тесто, наречено каша, и трошеха коравия черен хляб. М. Гръбчева, ВИН, 54-55. От росата трябува да различавате оная леплива влага, която ся намира по листата на дървесата и я наричат мана. Лет., 1871, 100.