ЛЀПНА1, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Имам свойство, качество при допир плътно да се прикрепвам ο нещо; лепкав съм, залепвам се, лепя се, залепвам2. Угарите бяха шупнали като тесто, гъстата кал лепнеше и се натрупваше по гумените му цървули. И. Петров, НЛ, 211. Двамата беглеци обикаляха дърветата и търсеха диви круши, които бяха вече презрели, които лепнеха от сладост. Г. Караславов, ОХ II, 429. Старото предфилоксерно вино, което лепнеше от гъстота, сред общ вик, веселие и закачки почваше да тече. Ив. Хаджийски, БДНН II, 160. Към местата, които отговарят на най-светлите части на изображението, живачната пара лепне и образува бляскава сребърна амалгама. И. Гюзелев, РФ, 298. Росата е сгъстена пара, която лепне нощем към телата във вид на капки. И. Гюзелев, РФ, 434. // За боя, лак и под., нанесени върху някаква повърхност. Имам свойство, качество при допир да се прикрепвам ο нещо поради това, че не съм изсъхнал. Приставът седеше в казиното... Боята все още лепнеше и той гледаше да не докосне грапавия ръб на масата. П. Вежинов, ДБ, 31. Лакът, с който разполага предприятието, е също недоброкачествен — мъчно съхне, лепне и не дава добър гланц. ОФ, 1950, бр. 1733, 2. // За стомана, желязо и др. Имам свойство при ниски температури да се залепвам за дланта при хващане. Беше страшно да се пипат машините с премръзнали ръце. Желязото лепнеше за кожата, отпаряше я от месото. А. Гуляшки, МТС, 316. ● За ръка (ръце). Студът пречеше на всяка крачка, пръстите премръзваха, ръцете лепнеха по заледената стомана. ВН, 1953, бр. 285, 2. Скоро от Витоша слязоха в равнината мъгли, наваля сняг, хвана сух студ. На строежа стана трудно. Ръцете лепнеха по бетона, мазилката замръзваше. РД, 1950, бр. 320, 2.
2. Покрит съм с пот, кръв и под. или съм просмукан, мокър от нещо, поради което лесно се долепвам, залепвам за друго нещо; лепкав съм, залепвам, залепвам се. Главата му гореше, косите лепнеха по челото му и той не можеше да разбере дъждът ли беше го измокрил, или пък гореща пот го обливаше. Й. Йовков, Ж 1945, 188. Ризата на гърба му беше мокра, чорапите му лепнеха. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. — Да — продължи Евгени, като облиза напуканите си устни, които кървяха и лепнеха от кръвта. — А аз... не искам нито да полудявам, нито да умирам. Д. Ангелов, ЖС, 518. Косата му беше сплъстена, мокрите му дрехи лепнеха по тънкото му тяло. Д. Спространов, С, 139. — Чакай да се изтрия, че ръцете ми лепнат! — разгърна сеното като ямурлук Къно. Ст. Даскалов, ЕС, 14. Слънчо взе да сипе своите лъчи жарки. Пот покри челата. Лепнат гърбовете. Ран Босилек, Р, 138. // Полепвам се ο нещо, обикн. мокро. Сламата тихо шуми, по зачервените лица на людете лепнат сламчици и прах, стича се на едри капки обилна пот... Д. Талев, И, 13. Петко, като видя кръвта, заплака силно, наведе се, та прибра заострения, малко извит рог, по широкия край на който лепнеха потопени в кръв косми. Кр. Григоров, Н, 140. На коленете на панталоните му стояха големи петна от мокра земя, по които бяха лепнали треви. Ив. Вазов, Съч. IX, 185.
ЛЀПНЕ МИ несв., прех. Разг. 1. Умея хубаво да върша нещо; приляга ми. Опитва се и той [дядо Денчо] да пее. Баба свива сърдито веждите си, мърмори: — И то се мъчи, пък не му лепне. К. Калчев, ПИЖ, 48. Отракан човек. Всичко знае, всичко му лепне. А. Каралийчев, НЗ, 178. — Основахме си и ние стопанство и сложихме за председател цар Цветка. Кого другиго? Цар Цветко е отракан човек, всичко му лепне. А. Каралийчев, ПД, 34.
2. За дреха — отива ми, стои ми много добре. Цонка бе се облекла сега в друга, нова рокля, .., прекрасно лепнала на стана ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 59.
ЛЀПНА СЕ несв., непрех. Залепва се, лепи се. Той едвам мъкнеше корема си, цял изпотен. Разкопчаната му риза беше се лепнала на тялото му. Елин Пелин, Съч. IV, 220.
◊ Лепнат ми очите (клепачите). Разг. Много ми се спи. Струваше ѝ ce [на Султана], че ще заспи веднага, щом сложи глава на възглавницата. И очите ѝ лепнеха. Д. Талев, ЖС, 447. Очите лепнат. Само да допреш глава до буците, и сънят ще те понесе. М. Кюркчиев, ВВ, 58. — Поспа ли, бате? — Позадрямах. .. — И мен ми лепнат очите. Г. Крумов, Т, 52. Устата ми лепнат. Разг. 1. Говоря с удоволствие хубави неща за някого. Като ми рече: „Ах, майко, другарката Монева преподава идеално?“ — устата му лепнат. Г. Краев, Ч, 178. 2. Подмазвам се на някого, като му говоря ласкаво, угоднически. Като заговори с шефа си, устата му лепнат.
ЛЀПНА2. Вж. лепвам.